Добив на диаматни в Русия

Добив на диаматни в Русия

Южна Африка. Бразилия, Австралия… В тези диамантоносни райони историята на извличането на диаманти от земните недра започвала с детски играчки, игрални зарове, мимоходом подбрани красиви камъчета, с една дума. решаващата роля играела госпожа Случайност. Диамантите били откривани там, където никой не очаквал и не предвиждал. Историята на откриването на коренни находища в Русия и държавите от бившия СССР е съвсем различна. Диамантите в Якутия отначало били предсказани. а след това и намерени от тези. които са задължени да го сторят – геолозите.

Диамантите и вълшебният ключ на науката

Първата научна прогноза, в която се посочва възможността да се открият диаманти в Русия, е направена от Михаил Василиевич Ломоносов. В трактата „За земните слоеве“ Ломоносов пише: „По много доказателства заключавам, че и в северните земни недра пространно и богато царствува природата… Като разсъждавам и си представям онова време, когато слоновете и тревите от южните земи са живеели на север, не се съмнявам, че са могли да се образуват и диаманти, рубини, сапфири, смарагди и други скъпоценни камъни и те могат да се намерят, както неотдавна били открити сребро и злато, които нашите предци не са знаели”*. Тази прогноза е играла важна роля в борбата против представите на някои учени от онова време, които, облягайки се на факта, че диаманти са намерени в Индия и Бразилия, т. е. в топлите тропически страни, смятали, че самото образуване на диаманти е възможно само при въздействие на парещите лъчи на пладнешкото слънце.

През 1829 г. е открит първият руски диамант. Това станало в Адолфовска падина на Крестовоздвиженското наносно находище в Урал. При промиване на злато 14-годишният крепостен селянин Павел Попов намерил сред кварцовите отломки необикновено ярко блестящ камък. В записките си собственикът на находището граф Полие пише: „На 5 юли аз пристигнах при находището заедно с новия управляващ рудника господин Шмит и същия ден ми показаха диамант, намерен от четиринадесетгодишния хлапак Павел Попов сред множеството кристали от железен пирит и парченца кварц.“ Шмит бил достатъчно опитен минералог и веднага оценил значението на откритието. На всички работници в мината било строго заповядано да търсят усилено „прозрачни камъчета“. Скоро били намерени още два диаманта.

През същата година от Германия в Петербург пристигнал известният немски учен и пътешественик Александър Хумболт, приет с големи почести (устроен бил дори прием от царя). След това Хумболт заедно със спътниците си заминал за Урал и пътувал по-нататък до Сибир. От Урал, без да знае нещо за находката на момчето, той пише на тогавашния министър на финансите на Русия, граф Канкрин: „Урал е като Бразилия и аз съм твърдо уверен, че още по време на вашия министерски мандат тук ще бъдат открити диаманти. “
Когато научил, че Хумболт се намира в Урал, Шмит го открил и го помолил да занесе в Петербург изящна малахитова кутия за скъпоценности, която да предаде на царицата. В кутията върху кадифе бил поставен първият диамант, намерен в Русия.

Находища на диаманти в Урал

И по-късно на отделни места в Урал намирали диамантни кристали – до църквата в селището Промисел, в селото Северна, на 12 версти от село Крестовоздвиженска (недалеч от находището, където малкият П. Попов намерил диаманта). Два диаманта били открити в Горноблагодатски окръг от търсачи в промивните улеи, три други диаманта били намерени в Ключевското находище. Отбелязани са находки и в златоносните пясъци на находищата Цапа и Мостовски при рекичката Положиха.

За 50 години след първата находка били намерени около 100 кристала. Най-големият от тях обаче не превишавал 2 карата. А изобщо при промиването на златоносни пясъци в Урал до октомврийската революция са открити около 250 диаманта. Най-големият от тях има маса 25 карата. Всички диаманти са редки по красота и прозрачност и представляват бижутерии камъни с висока стойност.

Че находките на диаманти в Урал не са случайност и че там наистина има елмази, било ясно. Въпреки това не се провеждали никакви системни търсения. Нещо повече, в официални кръгове се изказвали съмнения не само относно възможностите за откриване на нови диамантоносни участъци в Урал, но и относно достоверността на вече известните находки. Така в списание „Дело“ през 1872 г. била публикувана статия, където се твърдяло, че диамантите от Кресто-воздвиженското находище в действителност са бразилски и са подхвърлени там от съмишлениците на Хумболт, за да се потвърди неговата прогноза за намиране на диаманти в Урал.

Планомерното изучаване на западния склон на Урал, преди всичко на басейна на р. Чусова и притоците й, започнало едва при съветската власт през втората половина от 30-те години на нашия век. Геоложките групи под ръководството на геолога А. Н. Буров, впоследствие виден учен и член-кореспондент на АН на СССР, извършили значителна работа и през 1938 г. върху обширна територия били открити наносни диамантни находища. Но съдържанието на диаманти в тях било ниско, а запасите незначителни. Разходите по добива не се възвръщали, но диамантите били много необходими за интензивно развиващата се промишленост на страната.

Тази нужда още повече нараснала след юни 1941 г. Затова на базата на уралските находища по време на отечествена война бил организиран промишлен добив на диаманти. Той обаче задоволявал само неголяма част от потребностите на страната от тази важна стратегическа суровина. Недостигът се компенсирал чрез покупки от други страни (частично известни количества се получавали чрез договореност).

След войната, когато се разгръща широка дейност за възстановяване и по-нататъшно развитие на народното стопанство на страната, става ясно, че откриването на собствени коренни находища на диаманти, способни да ликвидират зависимостта от световния диамантен пазар, е жизненоважен проблем. В този именно момент пред съветските геолози възниква изключително сложната задача да се открият коренни находища.

Източник на информацията: golden-rings.bg

Share This Post